ПОСБУТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСБУ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; посбу̀там, ‑аш, св., прех. 1. Сбутвам някого или нещо малко, леко. Алиа посбутва коня и вижда от завоя седнал край пътя да свири сам гайдар. Н. Хайтов, ШГ, 138. Султана сви нозе пред огнището, посбута огъня, дигна капака на тенджерата, дето се вареше гостба за вечеря и пак го сложи. Д. Талев, ЖС, 232. Около обяд към реката се зададе Иваница, .. Тотка щом я видя, посбута Мита в гърба да се обърне назад. К. Петканов, ЗлЗ, 244. Ангел отби нашата кола встрани, .. После посбута воловете и като завъртя глава, рече: — Ще знаеш, като срещна частник, хем ми е чудно, хем ми е мъка за него. Н. Тихолов, ДКД, 17. Но когато някой от тях зърнеше някоя нова, непозната дама, веднага посбутваше другите под масата. Д. Калфов, Избр. разк., 124. ^● Обр. Селените за сичките тия [учението на децата им] трудове възблагодариха Лулча — те, от тогоз дърво, от оногози прът, посбутаха

му една хубава къщица. Ил. Блъсков, ЗК, 45.

2. Само несв. Сбутвам някого или нещо малко, леко от време на време. посбутвам се, посбутам се I. Страд. от посбутвам. II. Взаим. от посбутвам. Човекът започна да вика: "Кукуригу!" Децата се спират, посбутват се едно друго и започват да подвикват хорово: "Кудкудяк!" Й. Радичков, СР, 179. Матеев виждаше тия смели погледи, отправени върху жена му, виждаше дори как се посбутват и си пошепват някои мъже, но с една насмешка и съжаление се отнасяше той към всичко това. Д. Калфов, Избр. разк., 362. Посбутаха са момите, / пошушнаха си булките: / "Честита била таз майка, / де йе тоз чедо родила, / родила и отхранила". Нар. пес., СбНУ LХVI, 62.

ПОСБУ̀ТВАМ СЕ несв.; посбу̀там се св., непрех. 1. Сбутвам се, сблъсквам се леко, в малка степен. Посбутах се в тълпата и притихнах.

2. Само несв. Сбутвам се, сблъсквам се леко от време на време.