ПОСБЪ̀БРЯМ СИ, ‑яш си, несв.; посбъ̀бря си, ‑иш си и ‑еш си, мин. св. ‑их си и ‑ах си, св., непрех. Диал. Бъбря си с някого малко, кратко време; побъбрям си. Юруците се спряха, попитаха ни, какво дирим тука, посбъбраха си нещо, .., па потеглиха из пътя си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 68.