ПОСВЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЕНЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посвеня̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. 1. Изпитвам свян, неудобство, стеснение, обикн. по определен повод или да кажа, да извърша нещо; свеня се, стеснявам се. Посвенява се да ѝ разкаже за своите лутаници из фабричния район, за безрезултатните причаквания, за зъзненето, за лудото си желание да я види. Б. Болгар, Б, 25. Елка се придръпна недоволна, готова да стрелне с поглед и дума нахалната гостенка. Посвени се. М. Смилова, ДСВ, 136. Заедно с него [Ботйов] ние няма да се посвеним от читателите си да изложим всичките негови подвизи по тая част. З. Стоянов, ХБ, 140. Кастрофилакът се протегна да го прегърне, па сякаш се посвени от расото на своя връстник, та се само приведе да целуне ръката му. Ст. Загорчинов, ДП, 245. Горещи сълзи избиха в неговите очи. Ивайло не ги изтри, не се посвени от тях, не усети накърнена гордостта си, че плаче. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 407. Колкото инак и да е реалист, тука той се е посвенил да накърни тъй мило възпяваните от него образи на българския момък и девойка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 87. Заседанието наистина свърши късно и той се посвени да иска коня, боеше се да не му се при‑

смеят. С. Северняк, П, 45. Лице от лице се посвенява. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 257. // Само св. С отриц. Изпитвам срам за нещо, което обикн. правя, казвам или ми предстои да кажа, да направя и което се възприема като невъзпитано, лошо; засрамвам се, срамувам се. — Как не се посвенихте? — продължи кадровичката. — Всичко е било на шега! Бл. Димитрова, От, 168. Нещо диво и хунско лъхаше от този мъж, който не се посвенява да изпие на един дъх полвината от съдържанието на шишето. Д. Кисьов, Щ, 122. А за такъв интерес той не се посвени и православната църква да продаде, и колко ли да уважава каноническите нейни учреждения. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 35.

2. Остар. С отриц. Изпитвам респект, страх от някого или нещо; страхувам се, притеснявам се. Той послуша тоя глас и не се посвени да отвърне хаджи Донку, както му се пада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 155. Основавайки се на точно показани факти, в критическите си бележки за някои ваши литературни брътвежи, аз не се посвених да ви нарека лъжец. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 303. С един безобразен вик, крясък, разбягаха се из училището, загониха се, запсуваха се, без ни най-малко да се посвенят от мене. Ил. Блъсков, КУ, 51. В което кьоше намериме злото да го гоним и шибаме, без да са посвенимо от някого. НБ, 1876, бр. 51-52, 201. Учителят трябва да кара децата да си дръжат ръцете въз стола, а не в джебовете; той не бива да се посвени да се скара на дете, което не би пазило правилото. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 4, 365. Малките турчета бягали от него [Ст. Караджа] като попарени; защото ги гонял насякъде и ги биел, без да са посвени от бащите им. НБ, 1876, бр. 53 , 206.