ПОСВЕТЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЕТЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посветлея като прил. Остар. 1. Изсветлен; избелял, побелял, посветлял.

2. Нажежен, нагрят до бяло; посветлял Сравнителната слабост на кората [на земята], която е твърде напукана, ни кара да мислим, че тя не може всякога устоя на промененията на форма или на обема, за които тая нажежена и посветлена материя е способна. Ч, 1872, бр. 13, 678. Някога в перигелията си нагорещават ся [кометите] толко си, чтото имат горещина хиляди пъти по-силна от посветлено желязо. Ив. Богоров, КГ, 28.