ПОСВЕТЛЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЕТЛЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. посветлѐли. Прич. мин. св. деят. от посветлея като прил. 1. Който е станал по-светъл; изсветлял. Той люхна двайсетте и пет драма ракия, замляска с измокрени уста и посветлели очи и с клюмване отговори на поздравлението на Ковачева. Ив. Вазов, Съч. ХII, 158.

2. Който е загубил цвета си; избелял.

3. За метал или нещо от метал — който е нажежен до бяло. Те [децата] се струпаха около посветлялата печка, притискаха се, грееха се и чуруликаха весело. Г. Райчев, Избр. съч. I, 100.