ПОСВЕТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЕТУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Остар. и диал. Живея добре, обикн. малко, за кратко време; поживея си. Та що от това, че няма война? Аз ща така да пойда с вас на Запорожие — да посветувам. Бога ми ща ида! Н. Бончев, ТБ (превод), 7. "И сичко една неделя щат да си посядат дома? Жаловито, със сълзи, говореше старата им майка: "Нема кога и да посветуват, ни бащина къща да узнаят, нито има, кога аз да се нагледам на тях". Н. Бончев, ТБ (превод), 4-5. "Този свят е, вай, непостоянен, / днес жив съм, утре се не чувам, / за туй доде съм йощ султан / бари да посветувам." Ив. Вазов, Съч. I, 116.

ПОСВЕТУ̀ВАМ СИ св., непрех. Остар. и диал. Поживея си. Та недей се така затваря в къщи, ами / изляз и ти, та си посветувай. Т. Влайков, Съч. II, 263.