ПОСВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЍКВАМ, ‑аш, несв.; посвѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Свиквам с някого или нещо, в известна степен, донякъде. Като посвикна с кметската длъжност и с разправиите около нея, Прангата рече да се заеме и с онова, което бе най-важно за него. Т. Влайков, Съч. III, 212-213. Но аз вече посвикнах с тия изживявания — привикнах да понасям трясъците и главно да не мисля изобщо за мига на смъртта. П. Славински, ПЩ, 449. Магазинът беше широчък и селяните посвикнаха да се събират тук. Прави или седнали около двете маси, те си говореха, .., почерпваха се. Б. Несторов, СР, 40. След това новопостъпилите [в аквариума] делфини посвикват, окопитват се. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 31. Младите идваха, поработваха, посвикваха и .. съвсем внезапно и лекомислено напускаха. ЖД, 1968, кн. 5, 19. Понякога, както хапех посинели юмруци или облизвах тръпчивите сълзи по отеклите си устни, изведнъж нещо — изморено много — спираше в мен, с нещо като че посвиквах. Ил. Волен, МДС, 21.

ПОСВЍКВАМ СЕ несв.; посвѝкна се св., непрех. Диал. Посвиквам. Нямах нищо, гол като върлина и изведнаж — хиляди. Мислиш и все не можеш да разбереш сън ли е. .. — От радост, Милице. Всичко ще мине като се посвикнем. Д. Немиров, В, 61.