ПОСВОЙЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВО̀ЙЩИНА ж. Остар. Индив. Свойство, качество. То [учението за Египет] ще направи да познаем добре, че яките и трайните предмети имат едно големство, което е тяхна посвойщина. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 16-17. Сякоя живина, що е произведена от саморастата, .. едно цвете, .., една гадина, имат един вид хубост, която е тям посвойщина. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 30. Тойс вид хубост, която има

някоя прилика с приличната хубост, е посвойщина .. на млогото или малкото сговорна хубост. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27.