ПОСВРАЧА̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Правя да се появяват, заразявам с пъпки, циреи, обриви и под. Дето е драло куче, не бива да ся стъпя, защото посврачало чловека (излазяли по чловека скули, пъпки, ..). СбНУ VI, 92.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.