ПОСВРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; посвъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Отбивам се някъде, свръщам нанякъде. "Мале, мила мале, леле, / едно лудо младо, / .. / Пути погрешило, леле, / у нас посвърнуло." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 194. "Ей, побратиме! Йела, посвръни малко на моята колибка; тука аир съм отворил, та йела да те понагостим малко!" Нар. прек., СбНУ III, 179.

ПОСВРЪ̀ЩАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посвъ̀рна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Диал. 1. Постепенно, малко по малко си връщам загубеното или получавам нещо; сдобивам се. Едничко добиче му е; пък ей и Коледа иде — не могат децата без благинка, не могат. Половината за тях, другото ще продаде, та ще се посвърне и с парици. Ц. Церковски, Съч. III, 271-272.

2. Прен. Съвземам се, оправям се малко, в известна степен. Посвърна се след болестта и вече е по-добре.