ПОСВЪРШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЪ̀РШЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и.Прич. мин. страд. от посвърша като прил. Диал. За момък или девойка — сгоден; главен. Се разболе бела Маца, / .. / Болна Маца ке си умре, / ке си умре посвършена, / посвършена, немъжена. Нар. пес., СбНУ Х, 42. Обаица да зборваме, / мие да ся опростиме; / оти имат три години / откако сме посвършени, / с очи сме ся не виделе. Нар. пес., СбБрМ, 351.