ПОСВЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЪ̀СВАМ, ‑аш несв.; посвъ̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. В съчет. с вежди, чело. Свъсвам (вежди, чело) леко, малко; понамръщвам, понавъсвам, поначумервам. Сянка пробегна пред стоманения му сив поглед, той посвъси вежди и запита: — Защо е осъден, дядо? Къде е сега? М. Грубешлиева, ПП, 191. На свой ред Тенев го погледна като по-голям, който е недоволен от държанието на по-малкия, посвъси вежди и попита с не дотам учтив тон. Ст. Марков, ДБ, 315. Двама млади чиновници от първите редове сведоха очи и ушите им загоряха от хорски срам. — Моля, моля! — посвъси вежди и сам директорът. Н. Каралиева, Н, 41. Той посвъси чело и погледна строго.

ПОСВЪ̀СВАМ СЕ несв.; посвъ̀ся се св., непрех. Понамръщвам се, понавъсвам се, поначумервам се. Посвъсва се, погледне строго, но никога не избухва.