ПОСГОВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСГОВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; посгово̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Сговарям, уговарям някого малко, в малка степен или за

малко време; поуговарям. посговарям се, посговоря се страд. и взаим. Сечиром, сечиром, / тъмна ми мъгла, / .. / низ мъгла, низ мъгла / до три девойки, / .. / Те са са, те са са / посговаряле, / па са са, па са са, / поскарале. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 166.

ПОСГОВА̀РЯМ СЕ несв.; посгово̀ря се св., непрех. С предл. с. Сговарям се с някого в известна степен, малко, но не напълно или за кратко време.