ПОСГОДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и.Прич. мин. страд. от посгодя като прил. Диал. За момък или мома — който е сгоден. Аегиди рано посгодена! / Що си толко бяла и цървена? К. Христов, КР, 63. Тогиз са царя усетил, / .. Стоян посгоден / .. му я [момата] отнима. Нар. пес., СбНУ LХVI, 68.