ПОСГОТВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСГО̀ТВЯМ, ‑яш, несв.; посго̀твя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Сготвям нещо в известна степен, малко, но не докрай, напълно. Посготвих месото, остава само да се позапече отгоре. △ Първо посготвяте отделните зеленчуци, а после задушавате всичко заедно.

2. Сготвям нещо за кратко време, набързо как да е или от време на време. — Исках да те помоля да посготвяш вечер, да седнем заедно на софрата. Н. Каралиева, Н, 152. Посготвям нещо сутрин рано и хуквам на работа. △ Той обича аламинути и докато си говорим ще посготви нещо.

3. Диал. Сготвям; наготвям. Хубаво ще посготви мама и когато имаме работници. Т. Влайков, Пр I, 66. Ламята му [на юнака] са поклонила три пъти и рекла: — .., па ша посготва, та да си поапнем и тогава ша си премерим силите! Нар. прик., СбНУ LVI, 44. — Мари Тодоро / .. / Майка ти лежи, / лежи юмира, / ти що не идеш / да ѝ посготвиш. Нар. пес., СбВСт, 378. посготвям се, посготвя се страд. — Постойте аз ща ида да видя да се посготви от рибата и нещо пръженичко, каза радостната Мара. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3 и 4, 12. Работа в една кухня винаги има — ще се посготви, ще се поизмият съдове...

ПОСГО̀ТВЯМ СЕ несв.; посго̀твя се св., непрех. За храна, хранителен продукт или ядене — ставам, сготвен съм в някаква степен, но не напълно, не докрай или изцяло. Захлупвам зеленчуците и ги оставям да се посготвят на слаб огън.