ПОСГУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСГУ̀ШВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посгу̀ша се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Гуша се, сгушвам се леко или за малко, за кратко време. Янаки се посгуши от вятъра, който остро задуха, отмете горния пласт на снега и го завъртя във вихрушка. М. Грубешлиева, ГР, 93. Той отмина къщата си, отмина и жените, които по навик се посгушиха, щом го зърнаха. Б. Несторов, АР, 263. Влязоха нови гости: ... Там се озова и Боримечката с децата си. .. Рангел като го видя се посгуши в сянка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220-221. Райка изслуша захласнато разказа на Матьо, а когато той свърши, тя се посгуши и рече срамежливо: — И аз ... искам да стана такава. Д. Ангелов, ЖС, 235.