ПОСГЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСГЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посгъ̀на, ‑еш, мин. св.-ах, прич. мин. страд. посгъ̀нат, св., прех. 1. Сгъвам нещо малко, леко или набързо. Посгъвам палтото внимателно, за да не се мачка. △ Посгънах прането и го бутнах в гардероба.

2. Огъвам, превивам, свивам, извивам някого или нещо малко, леко или за кратко време; посвивам, поогъвам, поизвивам. След това трябва да се земе [удавникът] под мишца така, чтото лицето му да гледа към земята и няколко пътя да посгъваме врата и гърдите му напред. П. Р. Славейков, СК, 89. Посгънете коленете. посгъвам се, посгъна се страд. Двата края на плата се посгъват навътре.

ПОСГЪ̀ВАМ СЕ несв.; посгъ̀на се св., непрех. Сгъвам се, свивам се малко, леко или за кратко време; посвивам се, поскатавам се. Аз се извръщам и изглеждам с умиление колосалната му фигура, която се леко посгъва, за да избегне закачките на някои клони надвиснали безочливо над алеята. Ив. Вазов, Съч. IХ, 111. Посгънете се малко, поразкършете се, а после бягайте на място поне 5 минути.△ Посгънах се и седнах на задната седалка.