ПОСГЪРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСГЪ̀РЧВАМ, ‑аш, несв.; посгъ̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех . Разг. Сгърчвам леко, слабо или за кратко време; посбръчквам, понагърчвам, понабърчвам. Председателят се разшава на стола, посгърчи лице и се обърна към младоженеца: — Асан, искаш ли Кадрие Мустафова за жена? Б. Несторов, СР, 251. Посгърчвам и отпускам неколкократно премръзналите си пръсти.

ПОСГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; посгъ̀рча се св., непрех. Разг. Сгърчвам се малко или за малко, за кратко време. Посгърчвам се в топлото си палто и продължавам въпреки студа своята разходка. △ Бедното животно се посгърчи от болка и побягна.// За крайник и под. — схващам се, ставам неподвижен от студ, преумора, заболяване или от старост. Пръстите ми се посгърчиха от дългото стоене на студа без ръкавици.