ПОСДОБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСДОБЍВАМ, ‑аш, несв.; посдобѝя, ‑ѝеш, мин. св. посдобЈх, прич. мин. страд. посдобѝт, св., прех. Диал. Добивам¹ нещо малко или за малко, за кратко време. Посдобили пари започнали къща да строят. Т. Влайков, Съч. I, 35. посдобивам се, посдобия се страд.

ПОСДОБЍВАМ СЕ несв.; посдобЈя се св., непрех. Сдобивам се с нещо малко или отчасти, в известна степен. На детинските си години той ся поучи в гимназията у Ромсей, та ся посдоби с что-годе училищно възпитание. Й. Груев, ССП (превод), 133.