ПОСДЪВКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСДЪ̀ВКВАМ, ‑аш, несв.; посдъ̀вча, ‑еш, мин. св. посдъ̀вках, св., прех. Сдъвквам нещо малко, леко, за кратко време или от време на време. Той седна на сандъка, извади табакерата си, взе завита от сутринта цигара, помириса я, посдъвка крайчеца ѝ и пак я сложи в табакерата. Г. Караславов, ОХ II, 390. — Мърдаш ли, сват, мърдаш ли? Ами комшиите ти какво правят — мърдат ли? Изплъзна се птичето от ръцете им .. Дадох им аз едно горчиво коренче да посдъвчат... Ц. Церковски, Съч. III, 225. Посдъвкваме сухия хлебец и пийваме водица, за да преглъщаме залците. посдъвквам се, посдъвча се страд. и взаим.