ПОСДЪРПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСДЪ̀РПВАМ, ‑аш, несв.; посдъ̀рпам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. Карам се на някого, сдърпвам, хокам някого малко, леко. Той тракна вратичката на колата .. и тръгна към стареца. .. — Нали ти викнах да чакаш? Що бягаш? Ти не се сърди, задето те посдърпах малко! Н. Кирилов, ПД, 75. Никой не бе му обяснил по-рано как ще бъде в кооперативното, кои са му добрините и хубавите работи... Посдърпаха го един ден и Спас се бе обидил. РД, 1950, бр. 298, 2.

2. Само несв. Карам се на някого, сдърпвам, хокам някого леко, малко от време на време. посдърпвам се, посдърпам се страд. и

взаим. Някога те [трите момчета] бяха се посдърпали и може би щяха да се намразят, ако не ги свързваше общата им работа за народното дело. М. Марчевски, ГБ, 192. Но дали момчето не е скарано с него? Може и да са се посдърпали. Г. Караславов, ОХ I, 212. На Коледа Илия продаде половината от прасето. Ганка го опря, посдърпаха се, но тя отстъпи. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. Децата се посдърпаха за новата топка. △ На семейните сбирки роднините обикновено се държеха благовъзпитано, въпреки че понякога се посдърпваха за това-онова.

ПОСДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; посдъ̀рпам се св., непрех. Разг. С предл. с. 1. Карам се, сдърпвам се с някого леко, слабо. Неприятно ми е, че се посдърпах с колегите си.

2. Само несв. Карам се, сдърпвам се с някого леко, слабо от време на време, понякога. Посдърпвам се с колежките си, но общо взето добре живеем.