ПОСЕГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀГАМ нареч. Диал. До този момент; досега. Яд ме е, майко, яд ме е, / дето ме млада южени, / .., / че мойте, майко, другарки, / посегам любов си имат. Нар. пес., СбВСтТ, 445. Щото беа комитите, / .., / един друг се прощавали / и си сами сборували: / — Прощавайте, наши бракя, / ни посегам изгинахме! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 452.