ПОСЕГАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕГА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице, което посяга на нечие право, което прави опит да присвои нечие право или права (включително и правото на собственост).Връбчо ще ме даде под съд, обвинявайки ме за посегател на частната му собственост. Хр. Смирненски, Съч. III, 97. Той е имал, при това щастие да си създаде горещи поклонници, които са се старали всячески да възбуждат уважение към паметта му и религиозно са я пазили от посегатели. К. Величков, ПССъч. VIII, 20. Не намирам достатъчно думи, с които да се изразя против осъдителните дела на настоящите ви клеветници и посегатели на свободата и живота ви. С, 1894, бр. 1477, 3. О ти, кесийке българска, / .. / други гладници дойдоха, / посегатели, пройдохи, / нихом те начоколиха, / .. / с лакомо око надничат. П. Р. Славейков, Избр. Пр I, 254-255. // Разш. Човек, който посяга на нещо, което не му принадлежи, което е чуждо. Известно е на цялата фамилия, че тая чантичка е единствената вещ, която мама е готова да отбранява с цената на всичко от всякакви посегатели. С. Таджер, ПНН, 111.