ПОСЕГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀГВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); посѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Посягам. Представям си как бащата, без да се сети, по навик, посегва за тоягата си, но негова прокопсаник е далеч — и вместо тоягата, той долавя перото. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 129. А и от како седне зетът не посегва да земе нещо от ставените, догде настоятелно не го покани кумът. СбНУКШ ч. III, 61. Домакините яли от гозбата, а старецот не посегвал ръка да земет от нея, не сакал да къснет баре. СбНУКШ ч. II, 119. И войвода си [Ангелина] питаше: / ".., / ами ти роби що държиш?" / Тога от конче посегва, / че му окото извади. Нар. пес., СбБрМ, 133. Посегват пъклени ръце / и го откъсват, гнъсните. Ч, 1875, бр. 10, 464.