ПО̀СЕДНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Вид ръченица, която се играе с кърпа и приклякане; поседница, посварник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901. — Друга форма: по̀садник.