ПОСЕКА̀ЛЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Специално приспособление за драскане при запалване на огън. Огнилце му, посекалце му Т. Панчев, РБЯд, 261.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.