ПОСЕЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поселвам и от поселвам се; заселване. Аспарух като преминал реките Днепър и Днестър .. достигнал до Дунава, гдето намерил място сгодно за поселване. М. Дринов, ППБН, 61-62. Горе двете жени живееха съвсем усамотено .. Съседите се интересуваха за тях и още от първия час на поселването им тук, .. , те се мъчеха да влезнат в живота им, да го разкрият. Г. Райчев, Избр. съч. II, 203. Пълното или почти пълното им унищожаване [на микроорганизмите] от устата създава веднага възможност за поселване на други, много по-чужди за нея микроби. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 36.