ПОСЕЛЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕЛЀНЕЦ, мн. ‑нци, м. Остар. Заселник; поселник. От градовете в Македония, .. , една завидна роля се пада и на старинния град Кратово. .. По предание първите поселенци били римляни-рудари. Д. Шатев, МПР, 25. Южна Италия принадлежала на гръцките поселенци. Г. Йошев, КВИ (превод), 89. Такива поселения най-напред имало 13 и ся наричали Нова Англия. Поселенците, что живели на север, поминували ся със земеделие. ВИ, 166. "Поселенците, жителите на градовете, .., от своята страна не чакат, щото правителството да са разпореди и да удовлетвори техните желания." Знан., 1875, бр. 20-21, 320. Следователно готите зад Висла, .., били са просто поселенци и скиталци. Г. Кръстевич, ИБ, 62.