ПОСЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал); посѐля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Поселвам; заселявам, населявам. . Ние се спираме и се дивим на капризите на автора, който я [Мариона Лавел] поселява да живее цели десетки години в рудниците, даже когато те се заливат от наводнение. Б. Ангелов, ЛС, 306. Новообразуванието от клетки (буцата) се разраства все повече и ако тоя буен растеж нищо не го спре, обсебва, покорява и разрушава — разсипва организма .. чрез колониите (метастазите), които поселява. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 176. Всичките туги ся поселяват на една област, дето са под надзор на правителството и ся занимават с разни занятия. ИЗ 1874-1881, 173-174. ^● Обр. Аз трепера, когато си припомна / колко пъти съм аз униние и мрак / поселявал в твойта душа, о майко, / в твойта света душа, която ма обичаше така! Л. Каравелов, Съч. I, 7.

ПОСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); посѐля се св., непрех. Поселвам се; заселявам се, населявам се. На връхнините край Тунджа .. поселява са Боеслав. Т. Шишков, ИБН, 242. Повече от птиците използват старите си гнезда (щъркели, ластовици), други всяка пролет вият нови, а трети се поселяват в чужди гнезда (врабци). Зоол. VII кл, 113.