ПОСЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀПВАМ, ‑аш, несв.; посѐпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. посѐпнат, св., прех. Сепвам някого малко, леко, от време на време или понякога. Не казвам да се чака и нищо да се не работи — малко по-сложно отвърна Прангата, когото напомнянето за Младена доста посепна. Т. Влайков, Съч. III, 249. — Не че ми не е мило и за него, нани, подфана тя, посепната от мойто питане. Т. Влайков, Съч. II, 60. посепвам се, посепна се страд.

ПОСЀПВАМ СЕ несв.; посѐпна се св., непрех. Сепвам се малко, леко или от време на време. Чернев потръгна намръщен; стъпките му го водеха към военния клуб. От два дни той съвсем неохотно влизаше там, .. Но сега не съобразяваше: вървеше комай машинално, .. И изведнъж посепна се и се изправи: идеха отсреща двамина офицери. А. Страшимиров, Съч. I, 233. Стоян тръгна към общината с лекомислието на нищо неподозиращ наивник. Едва пред самата сграда .. той се посепна и на лицето му се изписа смешна детинска радост. Д. Талев, ЖС [еа]. Ала все пак незабелязано някак се примъквам към кюшето и скритом хвърлям поглед да видя, не е ли там котката. Няма я. Посепвам се. Т. Влайков, Пр. I, 114. Началникът на работилницата се посепна, но понеже спорът им бе привлякъл любопитни, отвърна. Ем. Робов, Ст, 1968, бр. 1179, 2. Бай Пенчо като да се посепна, нещо като да го мъчеше. Ил. Блъсков, ДБ, 27.