ПОСИНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЍНВАМ1, ‑аш, несв.; посѝня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя нещо да стане синьо или синкаво, да придобие син или синкав цвят; насинвам, насинявам1, посинявам2. Студеното му сърце бе замразило намръщените черти на лицето му, .. , посинило тънките му устни. Н, 1883-1884, кн. 3-4, 338.
2. Правя някого или нещо (тяло или част от тяло) да стане синьо, да посинее вследствие на силни удари; насинвам, насинявам1. посинвам се, посиня се страд.
ПОСЍНВАМ2, ‑аш, несв.; посѝня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Осиновявам. Нерва .. заслужил благодарност от своите поданици по това, че посинил добраго Траяна. Й. Груев, КВИ (превод), 54. Кога се родил Мойсей, майка му .. го пуснала в тръстиката на реката, .. Царкинята съгледала кошницата, зела детето, посинила го и го нарекла Мойсей. Д. Манчев, НН (превод), 28. Му рекол татко му, първо: турчин приятел да не фашчаш; .. второ: на жена да се не верваш (да се не поверяваш); ..; и третьо, чуждо чедо да не посинваш!" СбНУКШ ч. II, кн. 8, 95. "Па излези, керко, неизлегла, / та да видиш що ни добро дошло, / .. / да сум стара, би го посинила, / да сум стредна, би го залюбила." Нар. пес., СбБрМ, 481. посинвам се, посиня се страд.