ПОСИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍНЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посиня¹ като прил. 1. Който е оцветен в синьо или синкаво, придаден му е син или синкав цвят. ^● Обр. Зашуми ми, ти горо зелена, / разгърни се, бездънно ливаде, / разтвори се, небе посинено. А. Разцветников, Ст, 92.

2. Който е ударен, натъртен до синьо. Вратата на началника се отвори. Оттам излезе млада жена с разчорлени коси, с посинено лице и обезумял поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 285. Сред червените и сини белези по лицето очите Ј светеха огромни, въпреки притвореното и посинено око. М. Дубарова, И [еа].

ПОСЍНЕН², ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Осиновен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.