ПОСИНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСИНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. посинѐли. Прич. мин. св. деят. от посинея като прил. 1. Който е придобил син или синкав цвят, който е станал син или синкав. Чиста есенна светлина прониква в посинялото поречие на Росица. З. Сребров, Избр. разк., 198. Надолу по тинестите поречия на Росица към върбовите корени се влачеха още бистри посинелите речни води. З. Сребров, Избр. разк., 56.

2. За тяло или част от него — който е станал син, синкав, поради силен удар, силен гняв, болест и под. Но един от пленниците , .. , с воденисти очи и дълги посинели уши, седна в канавката и се загледа алчно в яденето ни. П. Вежинов, НС, 90-91. — Какво повече искате от мене, дявол да ви вземе? — нервно викна Христов с посиняло лице, с безумни очи. Х. Русев, ПЗ, 156. Мъжете се страхуват от нея [старата мома], .. , от студените Ј, посинели устни и от сбръчканото Ј, набелисано лице. М. Кремен, СС, 134. Старицата се разбърза на кривите си, боси, посинели нозе, изнесе на гостите триножни столчета, сложи ги пред вратата. Д. Талев, ПК, 374.