ПОСИПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посипя като прил. 1. За нещо, за някаква повърхност — който е покрит с множество дребни, малки неща или с нещо прахообразно, зърнесто; обсипан. След малко те вървяха по посипаната .. алея. Д. Кисьов, Щ, 180. Дебели жени .. мълчаливо ядяха ежедневната картофена яхния, посипана обилно с магданоз. Д. Кисьов, Щ, 178. Заварих Семенов по халат. Лицето му беше посипано с пудра. К, 1927, бр. 113, 2. На връх Курубаглар, засмяната могила, / посипана със синчец и теменужка мила, / седях безгласен, сам. Ив. Вазов, Съч. II, 62. ^● Обр. Тъмносиньото небе е посипано със звезди. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 43. Обедът беше вкусен и посипан с най-забавни разкази, спомени и случки от съпротивителната борба. Г. Караславов, Избр. съч. III, 282.

2. За малки, дребни неща или нещо прахообразно, зърнесто — който е разпръснат върху или покрива някаква повърхност. В зелената шума шумяха и аленееха пера, та дървото изглеждаше като посипана жаравина. Й. Радичков, СР, 107. — И друго има, господин Златев — подзе пак работникът. — В няколко бали намерихме посипана сол. Х. Русев, ПС, 103. На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: ..; като венец на всичко — една дълбока фарфорова паница с армеева чорба, .. , поляна изобилно с дървено масло и посипан червен пипер. Ив. Вазов, Съч. ХII, 53. ^● Обр. Ето срещу нас е седнала едра девойка с усмихнати очи и дребни лунички, посипани по инак красивото Ј селско лице. Г. Караславов, Избр. Съч. III, 308.