ПОСИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍРАМ, ‑аш, несв.; посерА̀, ‑ѐш, мин. св. посрА̀х, св., прех. Грубо. 1. Сера върху нещо; насирам, усирам. Уста, хвалете ма или ви посирам. П. Р. Славейков, БП II, 189.

2. Изцапвам нещо с изпражнения; насирам, усирам.

3. Прен. Развалям нещо или ставам причина нещо да се развали, повреди.

ПОСЍРАМ СЕ несв.; посерА̀ се св., непрех. Грубо. 1. Изпускам се по голяма нужда; насирам се.

2. Прен. Изпитвам някакво много силно, обикн. неприятно чувство, в много висока степен изпитвам, изживявам нещо; насирам се. Посирам се от страх.

◊ Да те (ви) посерат кокошките. Разг. Казва се, когато някой или нещо буди възхищение, за да не се урочаса. Де<то> да отиде врана, все (сѐ) посрана. Де<то> иде врана, все (сѐ) посрана. Диал. Грубо. За човек, който навсякъде показва лошите си навици и отрицателните си качества. Като посран, съм (гледам). Разг. Грубо. Виновно, гузно, със срам и угризение (съм, гледам). Като посрано дете <майка си> гледам. Разг. Виновно, гузно, с надежда за прошка (гледам). На посраните круши. Диал. Грубо. Връщам се на това (мнение, становище, работа и др.), което съм охулвал. Носа ми не се стига с посрана клечка. Разг. Грубо. Прекомерно съм се възгордял, държа се надуто, горделиво, обикн. без основание. Посрал е попутому чувалите. Диал. Грубо. Казва се, когато някой се е изплашил или се е провинил за нещо пред някого. Посран ми е гъза. Разг. Грубо. Срамувам се от нещо, което съм казал или извършил, чувствам се опозорен и нямам морално право да искам нещо или да направя нещо. Посрах лицето някому. Разг. Грубо. Опозорих някого; посрамих го. За лошите си деца бащата казва — посраха ми лицето. Ив. Хаджийски, БДНН I [еа].