ПОСИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. отпосичам и от посичам се. — Моят живот принадлежи на господаря — .. — Ако съм сгрешил толкова, че заслужавам посичане — ето! А. Гуляшки, ЗВ, 257. Трудно бе да определя дали е наистина бръчка или е белег, било от такето, нахлупено постоянно, било от удар или посичане. Й. Радичков, СР, 244. Неделя беше утре, а до празника на посичането на Йоан Кръстител имаше още три дни. Кр. Велков, СБ, 105. Примери от повествования са намерват в Сборника на Войникова, между които ний ще споменем посичането на яничерите, от Ламартина. Т. Шишков, ТС, 143.