ПОСКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСКА̀ЧАМ1, ‑аш, св., непрех. Скачам малко, обикн. за кратко време. Тя цял ден е мечтала за тая вечер. .. Да си поскача на хорото редом с Добряна, да си пошушнат скришом. Елин Пелин, Съч. I, 126-127. Дето млади добичета не може да ся пущат на паша, там требува да ся загради до хлева една кошара, та да ся пущат в нея, за да поскачат и поиграят. Лет., 1874, 279. Пръвия [ерген] стъпя, .. — / на Руска чехли застъпя; / утори скача поскача — / на Руска гердан откача. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 205. Отишел [щурецът] най-после при мравете: / ?Малко житце, .. , / моля ви се дано ми дадете!" / ?А що прави лятос?" — рекли те. / ?Свирих, пях и скитах по полето, / .." / ?Дет си свирил, пял и скачал лятос, / пак иди поскачай и не еж". П. Р. Славейков, Избр. пр I, 274.