ПОСКИМТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКИМТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поскимтя̀, ‑Јш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поскимтя̀л, ‑а, ‑о, мн. поскимтѐли, св., непрех. 1. Скимтя малко, леко, за кратко време. След като се наяде, кучето повъртя опашка, поскимтя от радост, .. , излегна се и веднага заспа. М. Грубешлиева, ПП, 203. Извади [Горазд] ножа и резна лявото му ухо. После го пусна, кучето поскимтя и се оправи. Д. Фучеджиев, Р, 269. Ала Кировият топуз се стовари върху главата на едното, то изквича силно и побягна .. Другото полая, поскимтя, па току сви опашка и се отправи в същата посока. Кр. Григоров, ОНУ, 99.

2. Само несв. Скимтя малко, леко понякога, от време на време. Скоро Маргаритка вече тичаше лудешки .., а когато я догонвах тя примираше от безгласен смях и по детски поскимтяваше от радост. ВН, 1960, бр. 2659, 4.