ПОСКИМТЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поскимтявам. В разгара на хищното боричкане вълчицата спря да дъвче, отвори очи и вдигна глава с наострени уши. .. Тя направи няколко почти несъзнателни прибежки наляво и надясно, .. , спря се с леко поскимтяване. Г. Райчев, В, 8.