ПОСКОКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКО̀КВАМ, ‑аш, несв.; поско̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал. 1. Скоквам леко, малко, за кратко време или понякога, от време на време. ?Че си скокна, та поскокна, че запретна бели ръкави, че ни даде добра дарба, ведро вино." Ил. Блъсков, С, 29. Славете Бога, дружина, скочете поскокнете, млада Бога славете. Амин. СбНУ ХV, 10. Иванчо, йолън, поскокна / юдзима стовна шаръна. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 110.

2. Скоквам ритмично при играене на хоро, ръченица и под. Но тоз час той се съвзе и, .. , отиде и се хвана на хорото до Елена. ?Какво си, посестримо? Скачаш ли? — започна той шеговито, като Ј постисна ръката. Хайде барем заедно да поскокнем!" Т. Влайков, 244.