ПОСКОНФУЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКОНФУ̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; посконфІзя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Сконфузвам малко, леко някого. — Седни! И когато гостенинът седна, посконфузи тези добри хора, които едва познаваше. Г. Караславов, ОХ III, 468. Бащата ни изпрати до вратата с чисто служебна вежливост, така че на излизане бай Анчо, посконфузен от цялата работа, току извади портмонето си. И. Петров, ПР, 143-144. Покани го в неделя на обяд. .. — А по какъв случай? — посконфузи го Пиронев. — По случай нашата женитба. Г. Караславов, ОХ IV, 394-395.

ПОСКОНФУ̀ЗВАМ СЕ несв.; посконфІзя се св., непрех. Сконфузвам се леко, малко, за кратко време. Аз се посконфузих и на моето извинение, че съм побъркал, и той, и тя протестираха, и повториха поканата си, и друг път да заповедам. Ив. Вазов, Съч. IХ, 176. — Аз няма за какво да се преструвам. Работничка съм. Христофор замълча, посконфузи се. Б. Болгар, Б, 27. — Знаеш ли, чичо — подхвана в отговор Станка, — една вечер ние си приказвахме с Въкрил, ей нА̀ — посочи тя широкото легло .. и се посконфузи леко, — и той като теб приказваше против царя и против Радославов. Г. Караславов, ОХ II, 125. Тръгвам да пусна написаните карти и два пъти се обърнах да си погледна куфарите. И ето че идва при мене една чиновничка и усмихнато ми казва: ?Гражданин, не безпокойтесь: здесь ничего не пропадает!" Посконфузих се малко. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 15.