ПОСКРЪЦВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКРЪ̀ЦВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поскръцвам. Притаих се в тъмната стая и се ослушах: .. Никакъв шум, нито едно поскръцване, сякаш наоколо няма жива душа. Др. Асенов, СВ, 84.