ПОСКУБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКУ̀БВАМ¹, ‑аш, несв.; поскІбна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Скубвам нещо веднъж, леко, малко. Леко поскубна левия си мустак, примижа хитро и попита на френски. Гр. Угаров, ПСЗ, 18.

2. Само несв. Скубвам нещо леко, малко, понякога или от време на време. поскубвам се, поскубна се страд.

ПОСКУ̀БВАМ², ‑аш, несв.; поскІбя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Скубя леко, малко, кратко време. По обед Боньо пусна коня да поскубе стърковете суха трева край пътя и приседна в сянката на каруцата да похапне. П. Славински, ПЗ, 145.

2. Само несв. Скубя леко, малко от време на време. По средата на плаца беше поставен жълт стол. На него седеше Коцето, а дружинният ръководител го стрижеше с новата машинка. .. И никой не знаеше дали заради това, че машинката поскубваше, .. , момчето въсеше сурово вежди. Цв. Ангелов, ЧД, 224.поскубвам се, поскубя се страд.

ПОСКУ̀БВАМ СЕ несв.; поскІбя се св., непрех. За човек, животно или птица — скубя се, пада ми козината, косата или перушината малко или понякога, от време на време; проскубвам се.

◊ Поскубвам / поскубя коси. Разг. Страдам, изпитвам скръб известно време. Майка му поплака, поскуба коси по обичая, а после взе да се гизди, сдържано, но с вкус. А. Гуляшки, СВ, 26.