ПОСКЪРЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКЪ̀РЦВАМ, ‑аш, несв.; поскъ̀рцам, ‑аш, св., непрех. 1. Скърцам малко, леко, за кратко време; поскръцвам.

2. Само несв. Скърцам малко, леко понякога или от време на време; поскръцвам. А вратата на плевнята наистина се беше открехнала и сега леко се полюляваше от вятъра и поскърцваше. К. Калчев, ПИЖ, 79. Денем тоя път е пуст. .. Вечер поскърцват коли с греди и спират в долния край. К. Константинов, ПЗ, 85. Павлов бавно пристъпяше, снегът едва поскърцваше под краката му. Х. Русев, ПЗ, 83. Само вятърът се усилваше, издуваше платната и мачтите тъжно поскърцваха. Гр. Угаров, ПСЗ, 7. Люлееше се бавно, столът поскърцваше, дъсченият под на верандата му пригласяше съчувствено. К, 1970, кн. 5, 19.