ПОСКЪРЦВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКЪ̀РЦВАЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от поскърцвам като прил. Който скърца леко, понякога или от време на време, обикн. при движение. Жените, забулени в шалове, дърпаха поскърцващите геранила над кладенците, .. и бързаха да налеят вода. Кр. Григоров, Р, 197. Някога — оседлан [конят] с ново, жълто, поскърцващо седло .. — пристъпваше напето. Ил. Волен, МДС, 131. Вече с неописуема гордост носех на кръста си поскърцващия кожен кобур с готов, зареден пистолет в него. П. Михайлов, МП, 105.