ПОСКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; поскъ̀сам, ‑аш, св., прех. 1. Скъсвам нещо малко, отчасти, не докрай. Вехтият Ј, поскъсан на дръжката куфар, шалът Ј не от голяма преснота, .., всичко това потвърди убеждението му, че има пред себе си не бог знае каква голяма дама. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 106.

2. Само несв. Скъсвам нещо понякога, от време на време. Поскъсвам по един-два чифта обувки годишно. поскъсвам се, поскъсам се страд.

ПОСКЪ̀СВАМ СЕ несв.; поскъ̀сам се св., непрех. Скъсвам се, разкъсвам се в някаква степен, на едно или няколко места, но не докрай, не изцяло или навсякъде. Облечен е със сиви потури .. някъде са бяха оръфали

и поскъсали. Й. Йовков, Б, 159-160. Разтоварваха чували с брашно. Някои от тях се бяха поскъсали и момчетата скоро заприличаха на мелничари. Ж. Колев и др., ЧБП, 162.