ПОСЛАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛА̀НИЦА ж. Остар. 1. Пратеничка; посланичка. Девойко, не ща твоята цалувка, / .. / Да, ти посланица си, туй съзирам, / на господин Милана. Ив. Вазов, Съч. I, 160.

2. Писмо, в което се изразява послание (Н. Геров, РБЯ).