ПОСЛАНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посланя̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., прех. и непрех. Диал. За слана — осланявам; попарвам. Паднала Ј слана есенна / летос през двете недели, / есенна слана голема, / та ми послани, послани / две ниви с бела белия. Нар. пес., СбВСтТ, 700. ^●Нар.-поет. слана посланила (посланило). Защо ми си, горо, повехнала? / Дали ми те слана посланила / или те е мана маносала? Нар. пес., СбВСтТ, 763. Че е тебе, горо сестро, / слана посланило, / а па мене, горо сестро, / майка оженила. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 178. Нити ме е слана посланила, / нити ме е пожар опожарил, / но помина цръна Арапина, / та поведе три синджира роби. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 218. посланявам се, посланя се страд.