ПОСЛАСТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛА̀СТИЦА ж. Остар. Нещо сладко (за ядене или пиене). На онзи час певачката престана да пее и слугините поднесоха на гостите сладолед (дондурма) и разни други сладка и посластици. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 88. Сладкийт и приятен вкус на питието и оная живост, която произвожда то, така извръщат волята у чловека, та от виното .., что му е сложило напред за посластица и увеселение, най-после да го направи за живота си потреба. Хр. Данов, Лет., 1869, 116. Всички малки деца знаят, колко е сладък шекерът и колко хубави и приятни ястия и посластици правят от него. Пч, 1871, кн. 2, 25. Най-после положиха други трапези пълни с посластици (десерт или фрута) в панерчета от слонови кости. Ч, 1871, бр. 7, 213.