ПОСЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СЛЕ нареч. 1. След известно време, обикн. преценявано от определено събитие, случка и под. или от момента, в който се говори; по-късно, сетне. — Дойдоха ли, събраха ли се?- запита той. — Дойдоха, чакат! — отговори Кремена. — Не си ли гладен? — После, има време, върви си, остави ме! Й. Вълчев, СКН, 276. Мен, току ми се завъртя главата и, както си седех, паднах на земята у несвес. Едва ме свестиха после. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. Заловихме се първо за тоалета си, като оставихме после да му мислим, какво ще се прави. Ал. Константинов, БПр, 40. — Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, после почивка. Елин Пелин, Съч. I, 152. И после ... сивия живот, / борба за хляб, / мечти неясни / и вечер тясното легло, / в което неусетно гаснем... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1949, 51. И преди, като бяхме с тях, и после, като бяхме далеко от тях, и сега, като сме вече зли, добри публицисти, .. , ние сме съчувствували на представителите (на народа). Г, 1863, бр. 11, 83. Прави що правиш, за после мисли. СбНУ III, 190. Ако е патно, направи го, ама мисли си после, да не ти излезе солено. СбНУ IХ, 187. // С предл. з а — след определено, обикн. не много, не дълго време; по-късно. ? Ти най-напред изучи .. Има време и за момичета, и за четене на романи..." И Евгени, наистина оставил за после романите и момичетата, изкара гимназия с отличие. Д. Ангелов, ЖС, 171. — Арифе, какво стърчиш? — .. — Не ще караул! — Да си пази силите за после — хитро смигна друг момък и прихна да се смее. Б. Несторов, АР, 13. Аз би казал, че добре ще е, помощта [за бежанците], дето ще събере Вашето настоятелство, да ся повъздръжя за после. АНГ I, 165. Дружеството намери .. да остави за по-после както обнародванието на реченото изложение, така и свикванието на събранието. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 228-229.
2. След нещо (действие, случка и под.); след това, нататък; подир това. — Сред нощ, .. , ето ти го [коня] — хоп прескочи. .. — После? — запита председателят. — После! Какво после? — дигнах пушката, та .. на място. Елин Пелин, Съч. I, 198. — На̀, стъпи на тоя камък, .. , после тури крак на оня камък, .. , после е-тъй-е, фърли се на синята плоча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 54.
3. Само степенувано. а). В сравн. степен — след известно време, след това, по-късно. Той много дълго по-после опитваше да си спомни дали първо бе чул едно: ?Ето го!", и после гърмежите, или обратно. А. Цончев, П, 12. По-после, за да се разбере извлечението на кубический корен, тука ще се покаже още друг начин за въздигание на куб. К. Кърджиев, А, 284. Никогаш ден, ни по-преди, ни по-после, не е бил толко дълъг като тогавашния. Кр. Пишурка, МК (превод), 298. б). В превъз. степен — в края на определено време, обикн. след всичко останало; накрая, най-накрая. Най-после Павел престана съвсем да си идва. Елин Пелин, Съч. III, 20. Най-после дойде неделя. По улицата се завърви още от сутринта мало и голямо към сред селото да срещнат трактора. Ст. Даскалов, БМ, 13-14. Чакахме известие — ха днес, ха утре. Душата ни излезе. .. най-после писмо. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 450. Показа се Никола Рилски и радостно пристъпи към гостенката. — Най-после! К. Петканов, В, 84. Най-после имах работа. Само едно ме смущаваше, няма ли да се сърди чорбаджията, ако отида да си взема багажа. М. Гръбчева, ВИН, 22-
23. Бог, когато създал света и небесния свод с неговите светила .., тогава той повелел на землята, да издаде растения и сътворил животните; и най-после първите человеци Адам и Ева. Г. Йошев, КВИ (превод), 1. Ела горе да се изгрееш. ?Не, керко, не!" рекол дедо. ?Ако, дедо, яко, пак му велит тая; ти стар чоек си!.. Най-после старецот се сторил каил и се качил горе. СбКШ, 1885, кн. 3, 20.
4. Обикн. в полож. или превъз. степен. При изброяване, изреждане, следване едно след друго, последователно на неща, действия, събития. Господин Фратю не пипна оръжието, а измъкна из ъгъла една книга с пепелява завехтяла корица, .. ; после картината на окована България от Мутевски и най-после няколко ръкописни бунтовни песни. Ив. Вазов, Съч. VIII, 50. Г-н министре, казвам, тъй и тъй... .. И най-после, казвам: отде Галов разполага с толкова пари? Каква заплата получава? Й. Йовков, ПГ, 7. Там [в тъмницата] лежах аз един месец време, .. Най-после се явява първият министър на двора, открива моята невинност .., чете ми писмо, че съм освободен. Н. Бончев, Р (превод), 73-74. — Но най-недостойните .. са: .. преподобний Максим Гъркът — .. после св. Иероним. Елин Пелин, Съч. IV, 15-16.
5. Обикн. в превъз. степен. При посочване на убедителен факт, довод, аргумент, обикн. естествено произтичащ, следващ от казаното преди това; освен това, при това, накрая, най-накрая, в края на краищата. — Воля ми е най-после. Ако искам — ще дойде, ако не — няма да дойде. Й. Йовков, Ж, 108. Най-после празникът, който идеше, не беше ли общ и за нас, и за ония, които бяха насреща ни? Й. Йовков, Разк. II, 60. Най-после ние сме прост повествувател на факти и на събития. Ето плана и целта на настоящата ни книга. З. Стоянов, ХБ, 19. Вие ми дайте най-напред пет хиляди, пък за другите може и да почакам. Хора сме най-после! Д. Ангелов, ЖС, 59. Войниците вечеряха и се прибраха в землянките. Всички са весели — едни шумно гуляят, а други седнаха пред картите, .. най-после утре е нова година — нека и те я запомнят с нещо! Г. Райчев, Избр. съч. I, 9. После, нека знае Европа, че ако дипломатиката е лъжлива и лукава, то робът е изпечен, кален. НБ, 1876, бр. 2, V.
6. Като предл. Остар. След, подир. На втория ден после обед местността около голямата поляна започнала застрашително да се гърчи. Н. Хайтов, ПП, 19. След два-три часа .. хвърковатата чета потегли, после пладне за с. Ветрен. З. Стоянов, ЗБВ II, 136. Семето ако е прясно, от една година, израствува на втората или третата неделя после посяването. З. Княжески, ПРШ (превод), 16. Пътът на железницата е направен от два успоредни реда железни прътове, приковани един после други към дървени подложки. И. Гюзелев, РФ, 163. Той [Сатанаил] бил украсен с блясък и сияние, имал творяща сила и имал второ достоинство после Бога. Р. Каролев, УБЧИ, 113.
Ѓ После това. Остар. След това. После това Хаджи Генчо рови из главата си и най-напокон си припомнюва, че веднъж у Стаменови заклали един жълт мисир. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Някои гречески калугери донесли втищяните яйчица от Индия в Константинопол: ... После това, в скоро време направили шелковични заведения .. в Атина, Тива и Коринт. З. Княжевски, ПРШ (превод), IV. Линиите, като граници на повърхнините, не могат да имат широчина. .. Явно е после това, че краищата на линиите, т. е. геометрическите точки нямат ни дължина, ни широчина, ни дебелина. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 2.